Аз те случайно срещнах...
Аз в теб красотата познах...
Аз в теб любовта открих!

Спокойствието си избрала,
но в него липсва топлина.
Страстта е вече отшумяла -
и тъй изнизвам го деня.

ЗАВРЪЩАНЕ
Миналото ще преглътна.
В нас надежди се роят.
Ти мечта си ми попътна -
в скъп и чист душевен свят!

ТЯ - /усмихва се загадъчно/ Хайде нощ къде си.
ТОЙ – По актуални събития,
вземам отношения, те са живи,
за жалост най-често не са красиви.

ТЯ - Ами морето /усмихва се закачливо, поглежда морето/
ТОЙ- По плажове, улици. храмове, паркове, планини, насън и на яве.

ТОЙ, за кеф ей така, пише поетични слова.
ТЯ, вдъхновителка нежна на всичко това

Изпод облаци снежни,
лъчи лунни,
аромат на роза,
нежност любима доза.

Чаша пълна с вино,
пред огледало
изоставена,
тъжно се оглежда
с надежда,
че не е сама,
към образа си
тя поглежда.

Под дебело снежно одеяло,
прегърната от топла риза,
в дланите, обути в ръкавици пухкави.
Къде е...

Достатъчно ми е да те прегърна,

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.

Очите ти
копнея
да зърна,

Бавно светлините гаснат,
една след друга,
мястото отстъпват
на нощните звезди.

Виното на екс,
на дъното целувка.

Залюбил момък девойка хубава,
любов ли... непознати чувства,