Не ме ли чуваш?... Шепна в тишината,
но пак кънти лесът от моя глас.
За кой ли път надниквам във душата
и мисля си за теб, за мен, за нас...

Дойдох да ти попея тихо –
за обичайните неща.
Врабчетата от студ се скриха
на топло в моята душа.

Не си ли малко закъснял
да дириш билки вместо прошка?
Снегът, отдавна навалял,
блести по синята ми брошка.

До невъзможност трудна.
Обречена да Я подлагам на проверка.
Не с дни и часове,а със години и векове...

Бях дъждовна гора сред зелените скути на юни,
непокорно море – от нахален бръшлян и тинтява.
Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.
И копнея за досега с твойте ръце оттогава.

Със лятото замина надалече.
Сърцето си за другите заключих.
Не се оказа любовта ни вечна,
на думи да не вярвам се научих...

Случайна среща.... Лято, смях, гълчава...
За малко с теб да се разминем двама.
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма.

Не си посмял да ме събудиш,
когато си прекрачвал прага.
Премълчаното сбогуване
е най-обикновено бягство.

Не идвай жален повече при мен!
Домът ти във сърцето ми го няма.
Затрих го като спомен омерзен,
разчистих пустотата ми голяма.

... като че ли от изгрева дошли – със залеза от мен ще си отидат
девойчиците с вейнати поли, по-мекички от лен и микрофибър,
един ужасен варненски сархош, нонстоп – от понеделник до неделя,
ще си ги мисля в пролетната нощ, додето зъзна в своята постеля,
ще ги обичам все тъй див и млад! – поел след тях във тихия следобед,

На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)

Тя в сърцата заключени,
розов сън не живяла,
бе за чувства неслучени
обич щедра ни дала.

Постелята ни в студ отдавна зъзне,
сънува спомен за любовен стон.
Но нежна ласка тук не ще да дръзне
да влезе във изстиналия дом!

Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам.

Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки.
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка.