Мастит хипнотерапевт се готви да проведе групово мероприятие. Залата едва ли не се пука по шевовете. Той сочи големия екран зад себе си, обяснявайки, как ще хипнотизира всички. Съответно никой няма да помни нищо, но въпреки това всички ще изпълняват дословно.

Бръснати погледи в бръснати сливи
бръснат чувствата с косъма нагоре.
Бръснати гургулици в бръснещ полет
стрижат църковни куполи,

Грипът повдига
температурата ни.
Боли главата.

Нова тема

Жена. Любов. Скандал. Побой.
Багаж. Такси. Сълзи- порой.
И студ. Мъгла. Рога. Псувни.
В душа, в сърце, в очи- слани.

Не, Пушкин аз не съм, а друг
... различен съм и, господине,
пред мен честта ти на съпруг
обиден, няма как да мине.

Той...

Пред сватбата карахме месеца меден –
разюздано – sex, без фалшиви преструвки!
И – бяхме на „max”, все едно е последен –

Морето е безмилост вълновито, морето както казват е опасно.
Изплувах, друг пък не успя и толкоз. Какво тук значи някаква си личност!?

Преди месец комшията Пилатко ми се развика да не паркирам пред неговия гараж. Той има една жигула от соц.времето, когато е била много вървежна. Сега я изкарва веднъж на три месеца, за да обиколи квартала или да си отиде на село за чушки, домати и орехи. Пада си по орехите чилякът, чупи непрекъснато черупките им във влажното си мазе.

Най обичам във кревата
сутрин да броя светкавици.

Гойко се събуди от звука на собственото си хъркане и от миризмата на лук, чесън, вкиснала пот и повръщано. Примига сънено няколко пъти, бръкна в носа, после в ушите си, оригна се, пръдна, след това издиша и вдиша дълбоко.
„Обичам миризмата си рано сутрин – миризмата на истински мъж, помисли си той. Обичам миризмата на… Обичам миризмата на… Обичам миризмата на… победа!“

РУСОФИЛ ИЛИ ОБИКНОВЕН ОЛИГОФРЕН

През последните години изключителният български журналист Антон Тодоров се откроява като един от най-креативните експерти в областта на слабо представената дисциплина русология. Той е създател на следния забавен тест:

1. Руска кола ли караш?

Уморих се от недоизказани мисли
и неизпята поезия
от онези нахакани дрисли

Аз съм аванпоста на чувствата,
мракът от екрана на телефона,
самотният гръм без светкавица
и най-тихата мълния.

ветрило нежно
тъкат слънчеви лъчи

О мой Боже, правий Боже,
не ти който си на небето!
А който си у мазето, Боже,
до винцето и мезето.