В болницата за илюзии
антигравитацията на скуката е нелечима.

Тихо поркам си във къщи,
а жената ми се мръщи.
Вирус шета из страната
тя не бръсне си краката,

... в утрото на светла ера се измъкнах от килера –
пролет, слънце, атмосфера, свят за обич и мечти,
в парка цял орляк момчета карат леки колелета
и над Синята планета техният смешец ехти! –

Незавидна е съдбата на злодея
със пръст да бъде сочен и оплют
и вместо в подлостта си да немее

в кървавите мезонети
на безмислието ни
кършим ръце

Защо крилата кършиш бе поете,
защо мълчиш на нямата скала?

Когато тътена заглъхне
и пушека се разнесе
спокоен гълъбът се пъхне
при курешките във мазе

всички думи вече са казани
всички бири - изпити
виновните останаха ненаказани
бесните - недобити

Ти знаеш ли къде отплуват рибите
щом олиото зацвърчи в тиганите
и палави снежинки до комините

В дълбокото
на мисълта ми
ще се удавиш

Омръзна ми от толкова любов.
Любовта дойде ми някак си отгоре.
Като бял покров.
“А може, по-иначе може.”

...и бе октомври
а бе слънце над земята
и раждаха се вкуп миражи

Я надуй дядо кавала
да ревне България цяла
от ярост, гняв и погнуса,
та да чуят и в Брюксел!

Като гладни аятоласи за кръв на млади янки
и ние потапяме устни в бокала на Месията.
Копието ни пронизва плътта изтезана,
а кръвожадният полумесец сече рамената на кръста

Спокойствие, рахат и леност
уют отвътре и отвън...
Повява тих ветрец в безбрежност,
полъхва пек и слънчев звън.