Един абдал
в мечтите си летял

Когато не ме галят,
значи пак съм била невъзпитана.
Целият род настръхва.Във въздуха витае
електричество.

Когато ме карат
не съм удобна. Мога да друсам.
Колелата ми са халтави, понякога хвърлят иЗкри.
Меко ги въртя, но често скрибуцат.

Не бе любов, не беше чудо!
То бури, дъгища, циклони...
Цял мусон!

Когато ме доят, съм кротка и замислена;
Мога и да ритна във ведрото.

Отиде си август. И тебе те няма.
По хълма пак плъзват кози.
Петите - подбити, в косите ми - слама.
Самотност така ме срази!

Пак нощ тъмноока, уханно дълбока
лика си потаен разкри.
Притихнал народът, пустинен е входът
и вече часът е към три.

Когато от любов ти дадох себе си,
не знаех, че ще ме затвориш в папка

гротески

- "Тих бял Дунав се вълнува, весело щуми..."
Двамата приятели седяха на трупите пред дъскорезницата и хапваха от приготвените за обяд пакети.

Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най – търсените мъже.

(Снимките веч сте ги видели)

В наше село фотограф зашари,
щрака, снима, като побеснял е.
„Тоз ще те очерни” – вика тати .
„Черна шта изкара кват си бяла.”

изворът на белоногата

Четеш ли ми сънищата
в трънищата?
Фъркам си кат Жар птица.