Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем
в омаята Ви непосилно дръзка

Животът не ти е безплатен рум сървис;
не ти е купон с шведски маси.
Животът е покер, а картите първи
не са печеливши!... Ебаси!

На Лео
Попитали един мъдрец,
дето обичал да обръща думите
да ги омотава в разни посоки

Необходимо обяснение:
- това е стихотворението *Мразя...*,
но бях обвинен в много *Омрази...* -
затова - просто заменям *Мразя...*
с *Обичам...* ... и - ето:


Обичам стени, по които часовници тичат
и ми напомнят, че аз съм така мимолетен;
Обичам часовници, ала и те – мен Обичат
и не пропускат дори само миг – неотчетен...

Сюрреалистичен опит с техниката за "Автоматично писане"

Настане жега,
слънце изгрее.

Една недоразказана обувка
със куха тенекиена опашка
се мяташе насам натам,

(вдъхновено от Боза)

Не плачи майко, не тъжи,
че не взех ази заверка,
заверка, майко, подпис,
та тебе клета оставих,
за триста лева да жалиш!

на traveller

Гнилата пролет в ноздрите ми
навява мрачни мисли за лятото
и спомня за красивата
безкомпромистност на зимата.

Първи кадър:
Хол. В него мъж и жена. Нисък ракурс - блестящ паркет, посипан с отломки от порцеланови съдове, елегантни дамски обувки. Камерата се вдига нагоре за да покаже и продължението на обувките - изкусителни и дълги като пешечен ендшпил дамски крака. Следват и други добре оформени дамски части.

О, Сесия!

Три деня бодрите студенти
как усилено зубрят. Младите левенти

На Нефи

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм в сесия излязъл,
на смърт е моята душа възлязла,
на смърт от конспекта нов.

Той е мъж на средна възраст,
един средно-статистически
българин. Има проблем.

по Ст. Михайловски

Поспри, народе изумени!
Поспри, недей да се гневиш,
а след „големите промени”,
се вгледай на къде вървиш...

Ние нямаме двеста години живот.