О, Софтуер!

Отивате някъде, по-далече от къщи. Поляна, горско поточе, коларски път, в краен случай- бунище. Клякате, отваряте си очите и започвате да късате връхчетата на копривата. Когато шумящата ви торба се напълни до половината, или много ви допарят пръстите, които са се зачервили и подули, значи може да спрете.

-Чикито,за какво си дошъл в светата обител,като не вярваш в Господа-спасителя наш?
-Дойдох да ви предупредя отче,че Ито открадна три от иконите,както един златен и два сребърни кръста.

Небето ръси Божа благодат...
До нас не стига... И не сме доволни!
Разровиш ли, Животът пак е смрад,
а Времето, за кой ли път е болно...

Пари, пари... И пак пари – на власт!

"Даваш ли, даваш балканджи Йово..."

1.Човек е роден за две неща- да мисли, и да действа.
Лошото на повечето ни политици е че:
Мислят само за ядене и пиене,
а действията им се изразяват- във все по големи кражби.

Първо действие:

Ромео седи на леглото. Жулиета пържи яйца на олющена печка.
Р: Пак ли яйца?
Ж: Ако беше купил нещо друго, нямаше да пържа яйца.
Р: Ако можеше да готвиш друго, щях да го купя.

Оглеждаш ме. Цялата съм в кръпки,
различни и неугледно пришити,
с петна от вино и от морски пръски,
с цветове от слънце и от дъжд изтрити.

Усещах жадния ти поглед
изпиващ ме от разстояние
и мисълта ти на художник
рисуващ своето желание.

1.Голямото дърво- голяма сянка пази,
големият ни политик- голям чадър вади.

Аз съм малка,но палава конска муха
все по топлички гънки се крия.
По-далеч от студа, по-навътре в греха,
само тъй оцелявам!... А вие?

"Крава Кафява,
карез ли ми гониш?"
Чуто наум

Почти по... Пушкин*...

Я так творил: МОЙ стих еще, быть может,
В душе других, похож, но не совсем
на ваш - пусть ето вас не потревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Безмолвно я творил... И безнадежно,

1.Овцете ги броят всеки ден, а ги стрижат един път в годината.
Нас ни броят един път на десет години, но ни стрижат всеки ден.

Аз те насилих. Твърде е възможно
това да не хареса ти съвсем.
Но нека този факт не те тревожи,
не искам да го считаш за проблем.