Далия, която всички наричаха Дала, спа неспокойно. Призори сънува странен сън: влиза в кухнята, за да стопли вода и да забърка ярма на прасето, а на пода е седнал по турски Решат Нури Гюнтекин и гледа „Листопад”. „Вай, Аллах! Вай, Аллах, чок кепазе!” – и си скубе брадата. После се обръща внезапно към нея: „Буюрунус! Ливанто.” Измъква от джоба на панталона си шише и излива върху ръцете й одеколон със задушлив непознат аромат. Точно той я събуди: Далия стана и излезе на двора – в носа й нахлуха нормалните селски миризми на росна зеленина, влажна пръст и пресни фъшкии.

никой ден не е като
утре...

1.Доста хора изгоряха в този живот,
за да осветяват пътя, на вървящите след тях тарикати.

Когато бяха в небето, размахваше богоподобно орловите си криле; щом се спуснеха на земята, неуморими като смъртта бягаха лъвските му крака. Той – едно от кучетата на Зевс, последен във впряга на Немезида. Приносител на Възмездието, което никога не закъснява.

Добро утро!
Боц!
Мама и татко мно-ого те обичат!...
Дай ръчичка!

Ако някой ви каже, че нямало принцеси в Тутракан не му вярвайте.

1. Не кради от красивите чувства на човека до теб.
Дай му всичката си обич- и той сам ще ти ги подари.

Видях правáта си – обезценени,
на Женския пазар да се продават
и гордоста съвсем увяхна в мене,
но нещо друго, гледам, че ми става...

А той, пазарът „женски” – неудобно,

"След дълга забрана за секс по време на
Великите пости – на Цветница може...
...да се „облажим”...


Или ти не си „за”, или аз съм „напрòтив”,
все не идват любовните думи.
Аз те искам по прашки, а ти си с кюлоти –

Били сте център на света!
Няма център, господа,
защото е като топка
нашата земя.

Жената, на колата разходите надвишава!
А бате Бойко – пенсиите замразява.
Народ – неверен...
Само роми и пенсионери!
Старчоци – мрат,
а ромите – безгрижно се плодят...

Ужасно е да знаеш, че си „малък”
и тъжно – да се пукнеш чак от яд,
че като мравка си... Невзрачен залък
за някой тъп и лаком мравояд.

1.Когато се опитаме да удавим някой спомен в съзнанието си-
той изплува всяка нощ във сънищата ни.

Аз мислех, че сама Ви пожелах
когато за клепачите ненужен
сънят ми тръгна подло подир Вас
и ме остави трепетна и будна.

Красивата Ви роза е сама
листенцата сълзú апострофират