на неона
луминират
електронни мухи

Surreal essey from vilage
by Nick Ankovski

на бюрце връз коричка
пролазила мушичка
видях я и въздъхнах,
а вихъра я лъхна

Мдаа...странно...снощи Айнщайн ми се изплези... защо ли...ами защото аз някога бях Исак Нютон...и преди да падне ябълката на главата ми...и да повярвам в Създателят... бях просто човека под дървото на познанието

Жега, дявол да го вземе,
жега вътре и навън.
Жегата пече кат фурна,

Ако се вгледате в себе си, много е възможно да не намерите кой знае какво,
само някоя и друга овехтяла надежда, увяхнала първа любов, неосъществени мечтания, болни амбиции и мноого лихи мечти, горчиви разочарования
от приятели и роднини..

На пазара във Варна продават гвоздеи без главичките алъш вериш да става

На пазара в София пък продавали партии и коалици по лев килото

Помолих се и заваля Не се помолих и се влюбих под дъжда

Прочетох тъжна приказка Измислих и весел край

Когато цъфнат налъмите плуват корабчета, но не в моите очи, не в моите.

Не се тревожа, че съм в неосветения ъгъл на живота. Там не премитат.

Ако случайно видя откъснат лотос ще си спомня, че бил съм цвете.

Вятър в косите и пясък в гъза
бурно морето ми пръска в носа.
Слънцето спряло сърдито пече
времето вяло едва се влече...

Искам да съм кон
вихрогон.
Вран жребец,
буен самец

Чичковите червенотиквеничковчета от европейското „парларе мента” , бате, и добре подплатените "протестъри", с бесилките си и ковчезите си. Аз ви съветвам, когато вечер излизате бързо от себе си, моля затваряйте вратата след себе си.
И не за друго, а става течение и се настива...

"Ей ти крушка ей ти две ей ти ги с торбата само мила моме повдигни полата", така в мойта махла под Театъра, навремето като деца пеейки подтичвахме около някое момиче минаващо забързано за училище, и не кое да е, а "Димчо Дебелянов" със закачка, някой от големите ни беше подучил и ние се хващахме, глупачета, за две лимки пъстрачки, без да подозираме смисъла на "посланието", скрития му смисъл...

Залезе, бога ми
залезе Слънцето на идващия ден
и не понечи господа да слезе
и да си поговори с мен.

Из цикъла "Алкохола моя приятел"

- Мартини с джин -
се чу във бара.

Не знам дали знаете, че когато човек има затруднения с говоренето по различни причини, изпозва жест и мимика. И за да изрази това, което не му достига.
Същото явление се наблюдава и с хора, които няма какво да кажат, и си говорят диалект и сленг. Сега, да направим опит, изключете звука на телевизорите си.