или
Миналогодишна баница с каръци?

Като сън отмина Старата година
и мечти бедняшки – като дим в комина.
Зима ни сурвака с ледена висулка –
зъзне, кой си няма (да го топли) булка,

Грам акъл,
метър визия,
три кила правеж,

Нима това е нашта среща?

С какво ни залъгва
животът любим,

Гласът ти мелодичен също флейта.
Лицето бяло като цъфнала сакура.
Тялото ти кръщно, - млада вейка,-
бе образец за всяка женствена фигура.

Пити меси за народа.
Фирмата е:
"Кал и вóда"

1. Най- истинските неща в живота ни,
понякога самите ние, превръщаме в ръждясали отпадъци.

1. Границите които сами си поставяме в живота,
понякога се оказват безгранично широки.

със сто и първото си
стихче

(Принос към световната любовна лирика)

Казваш ми, че ме обичаш
и не можеш ти без мен,
но в сърцето ли се вричаш,
в пулса му така смутен?

"Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж..."

Р.Бърнс - "В цъфналата ръж"

* * *

когато си на свобода
свободно време
нямаш

Дали съм поетеса или не -
ще каже махалата подир време...

(На моята домашна любимка)

Колко си рошава!
Господи,
колко си рошава!

Хей, здравейте... пак съм аз, помните ли ме :) Не ви писах толкова дълго време, а ви обе6тах, но си имам супер сериозно оправдание... не, не е фермата... мани ги тия ферми... ве4е не ме кефят...