(по Жена на 50 от Albatros)

Мъжът на петдесет. Какво по-просто
от туй да кажеш: - Вижда се мъжа!

земното ПРЕТЕГЛЯНЕ

... дълъг е преходът...

1. Много по- добре е да скочиш сам,
отколкото да ти помогне някой...блъскайки те.

тази нощ

Обух си гръцките сандали
нахлупих сламена капела ,
но няма никога да стигна
на мъдростта езоповска предела ...

На дните бързи ишиаса
боли и не познава лек,
но нека ме тормози. Аз съм
просто някакъв човек.

В хладна, неприятна вечер, както си седях навлечен
Пред камината и пушех - от немай къде - трева,
На прозореца почука - нещо - на кого му пука,
С клюн или с хобот почука, - казах си: "Какво ли чука?

Играя във Живот и
съм Звезда...,

Свобода
си почива в прахта на пожарникарския кран
а резачките монотонно
изтриват усмивката в сивия делничен ден

Животът ме изплю претенциозно

Празници,делници-
дни и нощи тревожни пълзят.

Бих казала – Вървете си, мосю!,
съм твърде хапка за устата Ваша, -

Боже, царя ни пази
от злини, беди, вражди,
ма и нази упази

- Коя си ти, мамка му? И какво правиш в стаята ми?
- То пък една стая – пълна кочина.
- Гледай си работата! Казвай коя си!
- Ами Принцесата бе, Иване!
- То след три ракии всички сте принцеси. Снощи с теб ли спах?