на едно местенце

1. И в най- луксозните, и скъпи обувки...
някой хора, пак си остават боси.

ах! колко е необятно

Сладко и солено -
хрупкав антипод,
някак уморено
по изгубен брод,

Златовейна.

Живял на една улица в малко градче господин Дръж ми Чадъра заедно със своята госпожа Опери ми Гащите. В един хубав слънчев ден излезли на разходка.

3.

Той:
Халвата ми съвсем се развали,
а в твоята редовно чупя зъби
и от глюкозата ти аз като че ли

Хелоуин, Вси светии-популярен парад-
грим, костюмче и роля.
Ала тази година за фарса познат-
пропуснете ме, моля!

1.

Той:
Не си прозрачна ти като стъкло,
а остъклена.

украшението на тиквите ни

Уморено псУвам
последните кУчета,
клатУшкащи мУдно

Доволен съм: дишам, почтено живея
и работа върша, тъй както умея.

- Кой хлопа като дявол същ?
- Аз хлопам – каза Финдю.
- Помислих, че е паднал дъжд.
- Не падна – каза Финдю.

Изпаднах в умиление,
Нападна ме вдъхновение:

Сто маси празни полето оряха,
Сто маси пълни по пътя вървяха.