Перото ми мухлясало в плесен,
в мастилницата сипал съм вода
нали съм си поет отнесен
драсках по листа, без да разбера

Белеет гларус одинокой
в тумане городе сером!..

Жана с пъстрото сомбреро,
с погледа си влажен
пръска своя чар на село,
с нея аз съм важен.

Кютюка хвърлям във кюмбето,
както си е всеприето.
Набързо той ще ме затопли
за да няма после вопли.

Камбани бият на умрело
и гълъби танцуват блус,
политат цигли тъй умело
туй сън ли е, или кутсуз?

(по Хр. Смирненски)

Често у дома ни с новините влиза,
наглост в погледа блести.
Чуждата кръв от скъпарската му риза
е изпрана, не личи.

по популярна рок песен от миналото

"... Какво ще ми говорите за глад
щом панаира сладко е опушен!

Ще ти похлопам пак нощес!
- Не смей, не! - каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! - каза Фичо.

Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: "Закъсня и днес...",
не кряка като сврака.

Деменцията идва след насиране.
Така за съжаление е, братя.
И с този аромат на ланско сирене
ухае теменужено пръднята.

За смях си мечтаят устата,
очите пък за красота.
За танци се готвят краката
и денем, та чак до нощта.

Е, аз може и да съм невъзможен до червените мелници на Мулен Руж и по лъскавия кетон на нощен Пигал...никога не съм бил В Париж, но ми допада това да съм бил, мон шер ами...дежа вю, екзактли.

Прави боже,
Не ни въвеждай в изкушение,
а всей във нас това забвение
за залъка насъщ

Тя беше обикновена кифла и мечтаеше да е красива питифура
Той - обикновен салам и мечтаешеда бъде вкусен шпек
Срещнаха се във фурната Беше горещо Опекоха се

в хамака постлах
дюли
полегнах