Убий ме, но не ме забравяй,
изтръгни ме, като кал
изпод нокътя!

...пепелта по пръстите ми
не е от поезия.
Пепелта от огнището
е знак за спасение.

Събличам спомените летни и
гол се стичам по улуците ти
под погледи на мимолетни
майки се свених...

Копнеят мъжете за хладния взор
на прелестна фея на име Адела.
А нейде далеко, в безплътен простор
над каменни урви стърчи цитадела.

***
"Нито една слива да не остане неодрусана"

Просъскват думите неопределено
и зли езици цепят се на две,

Обичам бира с пържени картофки
да хрупкат между зъбките ми бели

Обичам си дома,
садя там краставици
и гледам как растат
пискливи пилета

Летял съм безмоторно,
летял съм и с балон
летял съм и любовно
към твоя син балкон.

То предизвикваше любов –
послушно, търпеливо!
Е, падаше си философ,
но инак - работливо!...

Жезълът ми почна да ръждясва,
докато пред компа аз дивея.
Вместо теб – клавиатура прашна,
пипам и живота си пилея.

Олеле беда, Британия излиза,
явно следва много тежка криза.
Ягодите ще изгният на полето,
с кво ще галиме тогаз небцето?

Три свещи
   малко дим
      неясен образ...

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му.

антиутопично

Убиха го
и вятъра повя
изгони кукумявки жалещи по склона