Пътят не пада изгазен от ангели
наготово,

Високо в скала отвесна,
изсечен барелеф единствен.
Величието на България,
върху скалата свещена.

Всеки търси лек за душата си...може би глъътка любов.
Шепичка нежност разговор сричане на кратките думи с надслов
бременни с обич.. смисъл разбиране...Душата скована е....Студ.
Счупи го ледът прегради тревясали ...разбий ги! Вдъхни му живот!

Всичко започна с топла вълна
спуснала се отнейде върху земята
появила се ненадейно като мараня
размекна леко асфалта, запари ни под краката...
Жега....

Колко живот имаме,
че да му се сърдим.

когато „его“
надделява - сатана

Юлско утро
палещо, лъчисто,
след пороен дъжд в нощта,
моето лице ведро, лъчисто
търси тебе в утринта.

Пия за продадения си дом,
за моя объркан,
единствен живот,
за самотата, която
ме връхлита все по-често.
За децата си пия.
Заради себе си пия.
За жените, които обичах.

Три жени вода наливат
и понасят във ведра.
Пътьом две от тях се хвалят.
Мълчалива е една.

При`зава синьото на хризо`мера
и тара`линка нежно брези`стен,
и леко `срисва хладно траво`лера,
и сякаш цял се верин`тира в мен.

Усмивка, чаша вино и сърце
изпълнено с любов...
За Твоя ден! Протегнати ръце -
към Щастието зов.

Животът е една загадка,
в която дишаме, творим.
Илюзия е наша сладка -
в забрава скоро ще заспим!

Зелътзалавурисзалто
либтичкаПсъсците,Пичоф
ижепонеолибялто
йпучрукалилазбиЛоф

Любовта и тук е, и в отвъдното,
и отвъд отвъдното простира се,
и се в многото втъкава, и в оскъдното,

Носех камък - стар, огромен,
станал част от мойта плът.
Но го носех като спомен
във житейския си път.