Когато си отида аз
от този свят несбъднат
ще ви оставя
усмивката си добродушна,

ограмотявай -

Поне опитай се
да ме излъжеш,
животе мой, –

На времето през лозето
денят минава.
Тежат в лозите зрелите гроздове
на мигове отминали
в зелената самотност под листата.

Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.

В часа на утрото,
на слънчевото тържество
от идването на деня,

Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер,

В бурканче захаросан мед на дните,
като лакома оса да се опиеш,
да се забравиш
и да напълниш съществото си

Той не обича, защото е сляп.
Той ме гледа с очи от началото.
И освен, че ме гледа е млад,
и оставам си млада за него.

На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае.

Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина, Светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.

И чудото след време,
когато свикнем с него,
добива делнична окраска.

– Проверка започни!
– Септември?
– Тук.
– Край на лятото ?

Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос объркан и тревожен скита,
освиркван от нахални лимузини.

Звънко бият църковните камбани
и вестта ангелска се разнесе
отново сред хилядите миряни:
Христос воскресе! Христос воскресе!