Мнозина търсят я с години
и никога не я намират....
Защото тя сама избира... кого да посети
А те дори не подозират
че дирят я където тя не е.....

Мъж в метрото чете поезия.
От истинска книга. Държи я нежно
с двете си ръце в долния край.

Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло.

Във Фейсбук мъж обява дава -
продава своя малък син,
защото той не го оставя
следобед сладко да поспи.

Денят сладнее като лятна круша,
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.

Понякога се случва да останеш сам...
Напълно изоставен....
На барикадата - почти като Йохан....
Но щом си още жив и здрав - стоиш изправен....

роза -
сиреч -
зора

Трябва ми едно море, където да се върна,
Трябва ми едно небе да полетя,

Щастливи са си, ей така,
листче и молив, и поет.

Юни, втори, отекват пак сирени,

Прощавай, Христо!
Днес честването в София отпадна.

най-гръмко плаче

Живеем като Бройлери щастливо
с осигурена денонощно "Евро - светлина"...
Че някой постарал се е грижливо
да разполагаме охолно - с коли, екскурзии, храна, вода....

Утрото се плиска чисто
с розови черти,
искам си морето, искам,
с лятото лети.

Незарасли старите рани