Добре, че е минутата за спомен-
да го прегърнем и да помълчим,

Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.

Деца гласовити на възраст различна,
играят на футбол край нашия двор.
Ехти махалата от глъчка неспирна:
дриблират, подават си, радват се в хор.

То някъде живее, там, където,
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва, до небето,
говори нощем с ярките звезди.

Когато утрото погали ме с перцето,
с изгрева носещ детската радост.
Аз ще тичам с щастие в сърцето
изпълнено с обич и младост.

Като красив мираж
притичва детството
на спомена по бялата пътека.

И ще се виждаме винаги докато можем, прелетна птицо, търсеща брод,
    и ще го нищиме, стига Животе, достатъчно мъка, жал ми е, стоп!
И ще се взираме в бръчките все осезаеми, ще се залъгваш,
    че все още си младо парче,че си гурме за специални, недосегаеми,
девствено, свежо, стройно кюрпе.

Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.

От хаоса, явява се реда- в мрака се търси изгрева.
С минало, гледа се в бъдеще- с ВЯРА, вижда се отвъдното.
Семето, носи живот-воля, изгражда ЛЮБОВ.
В болки, върви се в зрелостта-с НАДЕЖДА, стига се вечността.

Откраднал времето в нощта,
но без да се оплаква тя.

Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние.

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш

Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.

Будна, прозорлива до степен крайна
слуша клюки-пази тайна!
Остроумна, проницателна- близо до безкрая
нищо не отбягва, в погледа и на жената!

През оградата на съседа
надничат божури.