Слънчево зайче
си играе с листна въшка

облаците на Микеланджело

*
огледалце, огледалце...
две свраки ме въвличат
в спорa си

*
кацаме в Париж
връщам времето назад
само с час, уви

доайените са издоени

На керемидено небе
гларус бял

сто врабеца на храста

думите уплътняват
мисълта, както

Три сухи слънчогледа

в снега

раздяла

погребение

от деветия

на пагоните
на щастието нека

какво щастие —