Аз съм вятър!
Освежавам въздуха.

Рони слънчев лист
дъждоточия в комина.
Мътят гларуси.

Пристъпвам в теб.
С безсъници на прага
залязва слънце.

Панделките ти

Очите ми пресъхват,

Крилото ангелско
проплака -

въздишам

Дъжд заваля.
Пробуди зората.
Семето в дълбок сън заспа.

Розови щрихи

Пуст неделен офис
пълен с петъчни задачи.
Вятър гони сенки.

Когато любовта
е в мене
сънувам звезди.

Дъждът разпъва

Хиляди фонтани.

Котка в родопски
китеник - композира
спомен за треви.

„Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът?”
Конфуций – китайски мислител и философ