Боровата тишина

най-късите й

жътва

С клонче от нежност
Витоша маха към нас.
Въздухът диша.

Росна гора.
Сутрешен слалом

мътен Паисий

охлюв

Тихо небе
плаче за счупената
му черупка

Кон за кокошка.
Не парламент, а пазар.

беззъбо слънце
хили се
вятър роши лъчите му

Ехо от чанове.

под стара стряха
един клошар с китара спи -
започва да вали

Надеждата е паяче, което

"Преди изгрева
пролетни ноти
в кафето"

/Хр. Панджаридис/

Имахме държава

Имахме достойнство - хляб, войска, закони,
бяха във затвора всички мутрафони –
днес сме само прости два от шест милиона…

С тебе сме в хармония –
зазвуча симфония!...