Ще те попитам някой ден
дали си трън, дали си цвете.
Дали растеш – трева за мен,
в която да си развъртя конете.
Дали вихрулка си в степта,

Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали.

... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,

ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби,

Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре.

По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла.

В оная нощ валеше черен дъжд
и всички дворни псета побесняха –
на другоселец виеха! – на мъж,
подирил под чардаците ти стряха,
когато спря край твоите врати

Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума.

Не се страхувай, малката,
от есента в очите ти заседнала.
все още топли, нищо, че е безуханна,
и безцветна, и безветрена.

Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи.

... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта –

... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии,
несвестен комарджия – на белот изгубил всичко, ще си чакам края –

Аз бродя често в странни светове,
които сетивата ми изострят.
И кътам обичниче – стръкче-две,
поканя ли те там на гости.

Ще те милва дъждът – нека той на гръдта ти вали,
за какво да те кича със сини метличини цвете?
Ветролеят ми се на дипли кашмирите твои – поли,
и никак не ме боли,
стани и ходи, Жена?
Обирай точките на мъжете!

Красива си, когато си до мен.
Красива си, когато си отиваш.
Във лятната си роклица от лен,
развяла сенокосната си грива.

... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – и в електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика!
Реки безкрай и златни равнини ми обещаха – щедри властни влъхви.