... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист,
мравката с трошица-две нахраних, сипах на клошарина мерло –

... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът,

… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара,
на пейката си в стихналия парк да милнеш котарачето на припек

Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти.

Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.
Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх.
Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.
И космат, и навъсен, сторък се протегна градът.

Беше толкова хубаво, че горчеше от хубост,
приболяваше сладко от любов и тъга,

Срещах се с ангели,
истински, паднали,
бивши и бъдещи, със/без крила,

Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия.

... навярно за въпроси се отвори
нощес над мен бездънното небе –
дали е жива бабката ми горе,
и пали ли си вехтото кюмбе,

... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб.

На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира.

пукна се керемидата

Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком.
Седя самин на масата си кръгла.

Не знам защо се случва този свят
слепен от всички тайни на живота.
И аз се случвам без да зная как,
опитвам се да дишам и говоря.

... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,