... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум,
дали не грохнах в пътищата Твои, доде търкалям своя сух кравай? –

Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората.

Сто цигулки в нощта,
в Стария град, на Съборна.
Лунен блясък в медта
на антикварна флигорна.

Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре.

Шест години без Ангел Ангелов - ANG

Твоите стъпки причакват живота,
който няма да се върне.

Баща ми пее тъжна песен
и тя прелита от отвъд,
а аз се чувствам страшно грешна,
изгубила съм се по път.

Представям си ви в тъмното,
завити във шлифер,
с борсалино почти до носа,

… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб.

Не помня бащиния дом.
А щом си спомня - искам да забравя.
Когато във сърцето си поглеждам
дочувам само тупаници в мрака.

... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края.
Тя, много притеснителна, седи

Отказвам да повярвам, че старея и придобивам все по-смачкан вид,
че спрях да слизам призори на кея без две-три чепарета за сафрид,
че в бизнеса не смогнах да сколасам и пенсия за приказ тъй не взех,
че бридж-белот с аверите на маса играя все по-често – без успех,
че младите девойчици през парка във мен не се заглеждат въобще,

Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма.

… така не се и вписах във пейзажа на този откачен до ужас! – свят.
Ни подлеците смогнах да накажа, ни всекиму до гроб да бъда брат.
Делих с бедняка Божията риба, с велможи винце тъй до днес не пих.
Опастрих – свята! – моята колиба, която с Обич вдигнах ви на стих.
Все гледах да съм кротък и добричък, и да раздавам хляба си свещен.

В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –

В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил.