Отказвам да повярвам, че старея и придобивам все по-смачкан вид,
че спрях да слизам призори на кея без две-три чепарета за сафрид,
че в бизнеса не смогнах да сколасам и пенсия за приказ тъй не взех,
че бридж-белот с аверите на маса играя все по-често – без успех,
че младите девойчици през парка във мен не се заглеждат въобще,

Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма.

… така не се и вписах във пейзажа на този откачен до ужас! – свят.
Ни подлеците смогнах да накажа, ни всекиму до гроб да бъда брат.
Делих с бедняка Божията риба, с велможи винце тъй до днес не пих.
Опастрих – свята! – моята колиба, която с Обич вдигнах ви на стих.
Все гледах да съм кротък и добричък, и да раздавам хляба си свещен.

В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –

В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил.

Не че зимата ми е любима,
не че искам да затъвам в сняг,
но като е зима – да е зима,
да ми се усмихне Снежко пак.

упражнявам интелекта си
и "говоря" с изкуствения

„Няма как ...Близко е... Близко е вече.
Скръстваш ръцете ... И чакаш...“
Н.Йорданов

Чакам и аз. Първо – през ножа.
После през тежкото дишане.

Сърцето е най-странният двигател,
работи на гориво от любов

Гадая по брайловото писмо на устните ти,
саморазрушително мое небе,

След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна –

Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия.

Сега е времето, по Коледа,
когато стават чудеса.
И боговете стават хора,
а всички хора – на деца.

Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни,

Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.
От гърмели разтресен, кварталът удържа.