Над околните ридове тъмна сянка припада,
шепне вятърът митове, а луната е млада.

От далечната есен на предния век
днес пристигна на цветна картина
миг прекрасен. Усмихнат широко човек
сипва грозде във каца за вино,

В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен.

Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи.

Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук.

... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум,
дали не грохнах в пътищата Твои, доде търкалям своя сух кравай? –

Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората.

Сто цигулки в нощта,
в Стария град, на Съборна.
Лунен блясък в медта
на антикварна флигорна.

Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре.

Шест години без Ангел Ангелов - ANG

Твоите стъпки причакват живота,
който няма да се върне.

Баща ми пее тъжна песен
и тя прелита от отвъд,
а аз се чувствам страшно грешна,
изгубила съм се по път.

Представям си ви в тъмното,
завити във шлифер,
с борсалино почти до носа,

… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб.

Не помня бащиния дом.
А щом си спомня - искам да забравя.
Когато във сърцето си поглеждам
дочувам само тупаници в мрака.

... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края.
Тя, много притеснителна, седи