Избрано поезия Поет
автор: Albatros » четения: 15
07.12.2022 / 12:02 » коментари: 0
... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Къщичке на дните златни
автор: Albatros » четения: 18
06.12.2022 / 10:50 » коментари: 0
... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст,
Смирения по друмите на Бога
автор: Albatros » четения: 26
05.12.2022 / 10:17 » коментари: 2
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време – и с другото, което предстои,
Междурелсово време
автор: pastirka » четения: 33
03.12.2022 / 12:54 » коментари: 2
"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров

Молитва по никое време
автор: Albatros » четения: 18
03.12.2022 / 10:44 » коментари: 0
... Господи, сторѝ тъй, че да мога
през света да мина тих – и чист?
Да не се извъртам – грохнал йога,
и да не трептулкам – смачкан лист.
Привързвам се
автор: osi4kata » четения: 22
02.12.2022 / 09:23 » коментари: 0
Привързвам се по-силно и по-силно
към битието и към краткия живот,
изтичащ между две вселенски мигвания,
докато вдишва и издишва Бог.
Защо? Защо? Защо?
автор: Albatros » четения: 31
01.12.2022 / 10:21 » коментари: 0
... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама.
Той с ветрове и птици другарува
автор: ringo » четения: 27
29.11.2022 / 11:03 » коментари: 0
Наясно бе със своята значимост.
Той - строен бор, а другите трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!
Поредният череп на Йорик
автор: Albatros » четения: 34
29.11.2022 / 11:02 » коментари: 2
Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Брули.
автор: osi4kata » четения: 35
29.11.2022 / 11:00 » коментари: 2
Брули дързък живот и превива на две исполини,
На бегом
автор: rajsun » четения: 25
29.11.2022 / 10:58 » коментари: 1
Всеки има своя подпиралка,
аз имам две: бастун и химикалка.

Животът стана нещо нехудожествен,
не мъжествен, а парично мръсен.
Подкарва те с човешкото си множество,
без да пита кой си ти, какъв си.
Граница
автор: Albatros » четения: 34
27.11.2022 / 11:46 » коментари: 1
От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени.
Ела да потъгуваме заедно
автор: Veselin » четения: 25
27.11.2022 / 11:44 » коментари: 0
Ела да потъгуваме заедно -
за котките, които си нямат име.
За лястовичето, което се блъсна в прозореца
и все още не може да се съвземе...
Дал ви Бог добро!
автор: Albatros » четения: 31
26.11.2022 / 15:59 » коментари: 2
... отдавна вече спрях да се терзая,
че моят свят не стана земен Рай.
Смирих се вече с ужаса пред края.
И съм наясно с Божия Безкрай.
Разстреляна поанта
автор: YOTOVAVA » четения: 37
26.11.2022 / 07:55 » коментари: 2
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри.
в база данни има 2032 произведения
(136 страници, по 15 на страница)
  СТР. НАЗАД  1  СТР. НАПРЕД  
ИЗБЕРИ НОМЕР НА СТРАНИЦА

ВХОД В САЙТА