... в килера на дълбоката си памет съм скътал две-три хубави неща –
къщурлечето – с покрива му сламен, което вдигна моят стар баща,
върху стобора спуканите грънци – и прочката с просъхнали дъски,
салкъмите – объхтани от слънце! – във крайчеца на злачните лъки,
с такава проста радост ме изпълват мравунячето в рохкавата пръст

Преметнала торба звезди през рамо
луната си отива.

... защото предпочитам тишината
пред тоновете изговорен шум,
за мене всяка буквица е свята! –
и е безкраен Българският друм,
от времето на Кирил и Методий,

Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"

Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.

... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един,

... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи,
тръгват сенките безпътни върху сипейния скат,

... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,
без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,
полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –
и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът,
как да се радвам, че светът с дебелата черта зачерква ни? –

Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих,

Мечтая си да хвърлим бридж белот със моите приятели отвъдни –
и моля се във някой друг живот това каре все нявга да се сбъдне,
край масата ми да се съберем – и картите да бъдат светъл повод
в кьошето на Господния Едем със тях да се обичаме отново! –
пак да изпием чаша-две мерло – и терцата майорна да ме цака,

На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа,
за брата си да мина през стени,

... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри,
зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! –

... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама,
с ракийцата от бащиния юз си помълчахме –

Валяха майски дъждове -
цял май валяха...

Нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,