По незабравимата народна песен на Костадин Гугoв "Зайко Кукурайко"

Тръгнал ми е Охлю,
охлю малък Бохлю,

Деца, деца!
Вий цветът сте на света!

Знаете ли що научих?
Имало и сляпо куче!
Да е куче - не е куче!
Сляпо да е - тук улучи!
На къртиче то прилича,
да копае тъй обича!

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с шарени крилца
и се носят като луди
из ефирни небеса

Когато някой вярва в свойте сили
не му е нужен ни успеха
ни "Ох" и "Ах"-кащите възклицания
са неговата радост и утеха

Пролет мила, лекокрила,

Щом ще бъдеш в първи клас,
да броим. Започвам аз:

Носорогът сам живее.
А отсреща му се смеят

В студено утро се родило
в Лапландия, а не при нас,
еленче пъргаво и мило,
но с нос червен и с тъжен глас.
Нослето светело различно,
като око на светофар.

Да започнем приказката – как?
Може би с: Живял в далечно време
храбър и решителен юнак,
змейова глава готов да вземе.

– Научил си, че щъркели гнездото
строят на стълб висок, край селски път.
– Защо? – те питам. – Сигурно, защото
спокойно е и къщиците спят,

Училище,

Котето Чернушко си живееше в мир и сговор със съседите
Шаро...кравичката поетеса...петльо със кокошката принцеса.
Случваше се често да хитрува .. вътре в шкафовете да мърсува
на поетесата открадна кашкавала....шунката нахапана е цяла.

Годината еднакво отредила
по време синовете да царуват.
До тридесет и първи ден броила
и знаела – по братски ще пируват.

Слънчев лъч се в стаята прокрадва,
игриви зайчета по възглавницата рисува,
гъделичка спящото носле,
на малкото момче.
Отваря то, мигащи очички,
протяга отпочинали ръчички.

Тръгна Ежко из гората
да събира сред цветята
горски ягоди, къпини
за дечицата да има.