Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сутринта вече бе обслужила неколцина „добри старци”.

Старейшините първоначално не гледаха с добро око на Сора, защото на външен вид тя се различаваше коренно от останалите членове на племето. Косите ѝ бяха с цвят на прегоряла слама, очите ѝ бяха пъстри с преобладаващо сини нюанси, а по стройното ѝ тяло нямаше почти никакви косми, като изключим нежния мъх около интимните части.

Свен осъзнаваше че го наблюдават. Той съсредоточено довършваше стъклописа докато чакаше копоя от вътрешния отдел на ККПОЕ*. Осигури си изход, дано не се наложеше да го използва, все пак само предполагаше колко е висока кулата на Управлението. Не го арестуваха, поканиха го, значи още му вярваха. Засега!

***

Равнината Вандерлее заема почти половината свят. Простира се от далечното южно море, чак до каньона Грел, разцепващ лицето на земята в гигантска назъбена усмивка. Сякаш обезумял от пиянство великан е въртял тъпата си секира, докато се е скапал напълно от изтощение. Каньонът Грел отделяше Вандерлее от Червените планини разпрострели се на север.

ЧАСТ ШЕСТА
Развръзката

- Така попаднах в Предверието на Неприкосновената реалност – своеобразно съчетание на пространствени отрязъци от множество други реалности, отстоящи далеч от Нея.

ЧАСТ ПЕТА
Изповедта

- И така... Роден съм през 2019 година в същия този град. Родителите ми положиха всички усилия за възпитанието и образованието ми. През 2038 се дипломирах като физик, а година по-късно завърших специализация в Хумболтовия университет, Берлин – той изчака реакцията на младежа, който невъзмутимо се пресегна и отчупи парче препечен хляб.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Репликаторът

Кръчмата беше наблизо. Намираше се на павирана уличка в самия център на града, срещу малка кръгла градинка.

ЧАСТ ТРЕТА
Посвещението

Не седеше на онази пейка, а на едно от каменните стъпала на любимия му Античен театър. Под него се ширеше половината град, а на юг тъмнееше планината. Нещо обаче не изглеждаше наред. Беше познатият му роден град, но някак по-различен и сякаш недовършен.

УВОД

Хората им се молят, кланят им се, вярват в тях, принасят им дарове и честичко ги докосват за здраве и късмет. Иконите. Не различните тотеми, чучела и всичките му там езически дрънкулки, а именно иконите. Всъщност, днес те са широко разпространени най-вече из суеверно-религиозния свят на ортодоксалното християнство, самонарекло се с претенциозното име Православно. Но не винаги е било така. Дори е имало периоди, когато са били забранявани, поради реалната опасност култът и преклонението пред тях да засенчи венцехваленето и раболепната коленопреклонност пред поредното Императорско Величество. Впоследствие, разбира се, робуването на подобни скрупули е било успешно преодоляно и оттогава до ден днешен тия „чудотворни” плочки с изображения на светци и светици носят всякакви, най-вече финансови облаги, на техните идейни и материални разпространители.

Александра доближи панорамния люк. Действие съвсем естествено за Оръжие, желаещо да се усамоти и наслади на последните си мигове свобода. Сребърна игла просветна и изчезна за миг по ръба на терминатора*, скри се в сянката на кораба. Прибрала криле Кралицата предано следваше стопанката си.

Подарък за теб

Формата
говори

Пей с мен
песента на Живота

....Хайша

* преселение на душите

- Алени седни и си сложи колана, влизаме в плътната атмосфера – откакто се запиляха баща им и майката на Алени, Еридиан* винаги я водеше със себе си. Той не харесваше особено втората жена на баща си, но откакто се появи Алени проявяваше търпимост.

Всяка втора събота на месец юли в малкият южняшки град Фиделити идваха всевъзможни атракции - виенски колела, пневматични чукове, центрофуги, всякакви въртящи, тресящи, клатещи или подскачащи люлки. Имаше хоризонтална въжена стълба, която се въртеше около оста си и която трябваше да преминеш с повдигнати колене и глътнат корем. Имаше многоцветен захарен памук, стрелбища, блъскащи се коли, имаше даже и цирк. Всички те издигаха снага за една седмица на отреденото за целта място - голяма окосена ливада, зад конната база където обикновено организираха седмичните разпродажби на употребявани стоки.