Сандра Бълок сред звездите,
полетя с пожарогасител

С Бо се запознах в края на едно горещо лято, когато дописвах втората част на романа си в малката ни крайморска вила.
"Азара" бе моята първа книга и пожъна неочаквано голям успех. В рамките на няколко години бе преиздавана няколко пъти във все по-голям тираж, а междувременно се бях заела сериозно с написването на продължението.

Героите и всичко в този разказ е измислено, нищо от това което ще прочетете не се е случило наистина.
Извънземни не съществуват,или поне все още не сме се срещнали с тях, но все пак…

13.08.1567 година
Източните Индии

Какво е това по-дяволите Мигел,попита Хуан ?
Някакво древно божество,изобразено като чудовищна змия приятелю.
Двамата конкистадори влязоха по-навътре в храма и заопипваха грапавите колони на зданието. Помощ Хуан,помощ!!!
Изведнъж всичко потъна в мрак и двамата мъже изчезнаха

Старите и нови приключения на посланик Кобра и Мая Долвър

Откъс от книга трета "Кости́" на поредицата - "Любовта ражда светове"

Мам отвори очи и потърси Иван. Беше сама в леглото. Стана, облече една негова широка тениска и тръгна към кухнята. Той пиеше кафе със замислен поглед и дори не усети нейното влизане.

Нощ. Мъгла. Без звук, без глас.
Таласъмски, страшен час!
Бродят гладни, искат кръв.
Бързат кой ще бъде пръв

Старо, много старо огледало
зад един забравен параван
колко време тамо е стояло
аз не мога даже и да знам,

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прикрепена към тях с множество проводници.

А вечерта, по време на факултативните занимания по математика, вратата се отвори и през прага влезе... онзи, същият офицер, когото Макс за пръв път видя горе, при лабораторията.
Математикът се стъписа и отстъпи назад, към катедрата си.
- Максим Аргелън?

През нощта отново го втресе и докато трепереше от студ, гърлото му изгаряше от жажда. Но за да пие вода трябваше да стане от леглото, да излезе от топлината на поддържащото поле. И щеше да му стане още по-студено... Питаше се дали се разболява и трябва ли да отиде при... Д-р Догнъл?...

...в някакъв момент отвори очи. Беше тихо... тихо... Таванът се олюляваше. Стените се зъбеха - бели и студени, отвореният прозорец беше същинска бездна, от която вееше мраз. Струпаните контейнери се чернееха и дори въздухът надвисваше застрашително... "Бягай!..." пищеше някой в главата му. Надигна се, погледна се и заскимтя на глас:
- Не... Не... Не... Не - това!... Само това - не!...

Едно малко момче стоеше на прага на голямата задна врата и гледаше към хоризонта. Там, далече имаше една тъмна ивица. Той не знаеше какво е това, там.
Отгоре се ширеше небето. Почти над главата му тъмнеещо синьо, по-нататък бистро синьо и още надалече, надалече - реки от светлини. Зеленикави светлини, шафранови светлини, розови, лилави, алени светлини - отблясъците на залязващото слънце. И... да. Миришеше. Миришеше на пръст и вятър.

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази.

Извадих си тетрадката и я отворих. Когато свърши часът, се запътих към шкафчето си. Отворих го с надеждата да се сетя, за какво бях дошла. Погледнах, имаше всичко освен отговори на въпросите, които ме измъчваха.