- Колко даваш?
- Всичко!
- Не е достатъчно.
- ...?

Лампичката светна. Хенри Фин стана от леглото и отиде до прозореца. Всяка сутрин се радваше на прекрасен изгрев. Именно затова се премести да живее в тази къща, точно до планините. Гледката наистина му харесваше. Постоя така около десетина минути, пое си дълбоко дъх и влезе в банята.

4. Варна

Следобедното слънце напичаше приятно на варненския централен плаж. Сега имаше по-малко хора, отколкото сутринта, когато не можеше да се разминеш от тях. Невена наблюдаваше Митко, който си играеше на пясъка.

ЧАСТ ІІ

Морето не мълчи бездушно.
Морето е самата смърт,

ЧАСТ І

„Живея в ъгъла на тоя свят...”
Борис Христов

Вълшебното мигане на светлините на командното табло на кораба. Рик не би дал нищо от това. Старият капитан на кораба „ Арго Познатата миризма на гума и метал, равномерното мъркане на йонните двигатели.” се облегна доволно в креслото си. Всъщност- беше дал доста от себе си за този уют. Участник в потушаването на бунта в мините на Титан, той беше загубил десния си крак и око. Бионичните протези заместваха загубата, но той никога нямаше да участва като кандидат за полета до Орион. Сега летеше на транспортен кораб, който с годините бе превърнал в свой дом.

Глен седеше на масата подпрян на лакти с длани, обхванали горната част на главата му. Мислеше. Аналитично. Почти оплешивялото му теме лъщеше в хладна пот. Очите шареха от предмет на предмет, но не виждаха нито хладилника, нито печката – най-малко мивката... шареха по траекторията, където неговата жена – вещицата всеки божи ден изпълняваше ритуалната си магия.

„Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурност!

- Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.

„Имам дом. Вярно, че е високо в планината, че е каменен и до него се стига трудно, но си е мой дом, съграден, облагороден и населен единствено от мен. А от днес и от металния ми съквартирант, който прие с равнодушие факта, че ще живее в каменна ниша, оградена от три страни с естествена скала. Фасадата съм я иззидал от плоски каменни плочи, споени с естествен хоросан от близкия пясъчник.

- Гледай си в краката – трънливите храсти започнаха да остават следи по сивкавия титан на долните му крайници. Не може да избегне всичките преплетени бодливи къпини и често му се налага да изпълнява сложни акробатични крачки, за да запази равновесие.

Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх, по-силен от аромата на кафето...

До почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и се отпусне в прегръдките на новия им дом.

Какъв е твоят талант? Ако си го открил, си истински щастливец, ако все още го търсиш и дори се питаш дали притежаваш някакъв, значи щастието ти предстои, защото всеки се ражда най-добър в нещо. Ето, например, раждаш се някъде из ширините и дължините земни, поемаш дъх и ревваш – едни го правят оперно, други - някак по-поетично, трети - като майстори по тръбите, сифоните и каналите,...

Имало една страна,която се намирала далеч от тук.Тя не била голяма,но била богата .В нея се криели скъпоценни камъни,злато и нефт.Това било и най-старата земя на планетата ни.