Полет Ф-461 се движеше със закъснение. Пътниците не знаеха за това, а дори и да знаеха, на някои от тях не им пукаше изобщо. Специално един конкретен пътник би си пожелал, ако можеше, само ако бе възможно, този полет някак си да не свършва! Да продължава все така, дълго и плавно, с леки разтърсвания от време на време. Слънцето да наднича иззад ръба на атмосферата, а по-късно и да пробива през облачната покривка, като огрява крилото под прозореца.

Вятърът е влюбен мъж, прегръщащ
овалните извивки на върховете -

Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.

Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.

Казвам се Джордан Филипс и съм капитан на първата в историята на човечеството изследователска мисия в свръхдълбокия космос. Началото на мисията ни бе поставено от гениалния изследовател и пътешественик сър Греъм Филипс, чийто внук имам честта да бъда.

Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест.

„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/

1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лили се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха с бръчки отразеното в нея небе.

Отварям очи и мракът отстъпва бавно. Виждам. Пустинята пее – чувам я, будна е.

Отначало всичко вървеше по план. Изследователският кораб „ТР–17” кацна успешно на пранетата, чиито ресурси трябваше да бъдат проучени, и екипажът се зае да монтира сондите. Работата често спираше заради бурите, които връхлитаха изневиделица, вдигайки огромни облаци червеникава прах. Но като цяло сериозни проблеми нямаше.

Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиза от топчестото

В началото всичко
бе вятър,
който открадна-дъха
на устните му.

Денят си отиваше над червените пясъци на Енра. Огромното слънце скоро щеше да залезе зад океана, а на небето да изгрее голямата Бяла Звезда.

Шейсет и четири
черно-бели
квадратчета

Изправи се водата
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно

„Спи ли Бог, не види ли, не види лииии....” - нареждаха със стиснати навътре устни жените в църквата. Мъжете пък попържаха тихо на ум и то пак там, в Божия храм дорде попът водеше утринната. Кръстеха се един по един или всички заедно, после въздишаха. Гледаха надолу, кланяха се доземи и чакаха страшното да се случи. Защото никой не помнеше, никой, туй нещо да е довело до добро. Нито старите, побелели и уважавани мъже, нито баячки и знахарки, нито пък баба Марина, дето сичко знае в туй село.

Изследователска орбитална база на „Пигмей индъстрийз корп”
Височина на лунната орбита в перихелий - 500 км
Стандартна дата - 7.7.2064, стандартно време - 12 часа и 07 минути.
Централно стебло, ниво - 03, „Кенди лабс” - запис експеримент № 000-33-1612-DUST