В Името на Закона

- Станете, съдът влиза!

- Атакуват ни подмолно, докладва главнокомандващият.
- Затвори вратите на МОЛа.

Придвижваше се бавно, като се стремеше да не привлича вниманието на Тъкачите, неволните пазачи на това място. Дългокраките Сребърни Паяци не се интересуваха от хората по принцип, но ги движеше безкрайно любопитство и можеха неумишлено да насочат вниманието на пиратите към нея. Онези знаеха за тях, ползваха ги за безплатен патрул и не се заглеждаха много по ръба.

Автор: Светослав Александров

ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе.

Част пета: Ключът на Мъдростта
Автор: Светослав Александров

Тази нощ във вътрешността на Силабор за пръв път стъпи човешки крак от времето, когато човекът, известен като Светлия пророк, бе ходил по неизвестните пътищата на Саркания.

Част четвърта: Сблъсък и примирие
Автор: Светослав Александров

Архиепископът окончателно призна качествата на дромеквините, след като в продължение на почти десет часа тичаха в тръс или галопираха неуморно.

Част трета: Пустинни изпитания.
Автор: Светослав Александров

Докато участниците в Трета експедиция бяха отседнали в Тирий, две фигури в черни роби разгорещено водеха някакъв спор. Стояха изправени под едно самотно уродливо дърво сред червен пейзаж. Наоколо, освен дървото, имаше само островърхи камъни, бодливи кактуси и жилави растения. Така изглеждаха Червените земи, които се намираха на около петдесетина километра западно от Червен край.

Част втора: Съдбовни събития
Автор: Светослав Александров

Днешната проповед се оказа футуристична и това напомни на Евелин за странната ѝ вчерашна разходка. Девойката се разстрои. Тя преминаваше през един от странните парадокси на религиозността – хем не харесваше Геофрей, хем когато той проповядваше, се чувстваше изобличена.

Духовниците на Валия често твърдят, че пророчествата имат смисъл само за вярващите, защото неверниците никога не биха ги разбрали. Ами ако нямаш вяра, но въпреки всичко си въвлечен в тяхното изпълнение? Нима съдбата се е подиграла с теб, защото си открил Свещен предмет, за който Светлия пророк отдавна е пророкувал намирането му? Що вещае то за теб самия? А за бъдещето, в което самият ти не вярваш?

Вторичната компонента й подсказа че нещо се е променило. Убежището и бе добро и едва ли биха я открили. Нещо се бе променило долу. Опита се да се измъкне от съня и да се съсредоточи. Когато вторичната компонента беше будна си позволяваше кратки откъслечни периоди на отдих.

Транспортният кораб „Рейвън” се рееше на пет километра височина с включени на минимално мощност двигатели. Беше стар и доста грозен, с черен титаниев корпус, по-който ясно личаха следи от ремонти. Хората долу обаче го гледаха с копнеж в очите, защото той превозваше помощи, които можеха да спасят много човешки животи.

Подариха й го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай – братче, но родителите й предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и помощник – за подготовка на домашните, при заучаването на уроците, играеха заедно електронни игри с учебна цел или само за развлечение. Помагаше й дори при оправянето на стаята й, а когато я домързяваше Ами беше готов да свърши всичко вместо нея

Никога не съм се смятал за стиснат, но ето на, една случайна проява на стиснатост от моя страна наруши душевното ми равновесие. Всъщност в днешно време не е ли нормално да се опиташ да спестиш някои и друг лев, когато ти се отдаде възможност? Чувствам се задължен да споделя с вас какво се случи, защото не го ли направя, има вероятност цялата история да потъне в забрава – на най–близките си хора не мога да кажа, ще ме помислят за луд. А и ми олеква, когато си изливам душата.

(Вълшебният свят)

Вятър брули,
отразява се
в стената на
бурята.

Лемптън премести малкия черен кон бързо, сякаш искаше да изпревари падащото флагче на часовника. Това беше последният ход. Стоящият срещу него нисък човек само се усмихна.