по

Сърцето е порталът към небето,
то няма цветни очила
и Слънцето не е това, което
осмисля неговите небеса.

Когато красотата беше неподправена

В живота си опитах всичко.

Едва ли някога ще бъда местна
Родих се чужденка във собствената си страна

Гребен планина.
Пролом Клисура.
Край село Гърло
се храмът намира.

Мъжете в село Казанче всяка вечер минаваха през кръчмта на бай Иван, пиеха по една мастика и си отиваха при своите булки. Някои пиеха и по повече, та булките сами си ги прибираха после по домовете.
Преди първи петли кръчмарят обикаляше селото и през отворените прозорци се чуваше шепот от ласки. Бай Иван се усмихваше и благодареше на Господ, че чува мелодията на мира.

Подвижните пясъци на страха

Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.
След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да стигне до другия бряг, заобикаляйки.
— Но така ще пътувам много дълго, докато стигна където трябва – проплакал жално първият.

по известна в миналото реклама

Не искам бабичко да смуча
уискита, кюрасо с марка куча,

Легенда за любов.
Любов невъзможна.
Беден младеж.
Девойка заможна.

Човек не живее само с хляб, той се нуждае и от духовна храна, най-вече сега, когато хората престанаха да си вярват и са стигнали до отчаяние.
Социалната тема може да бъде погледната от различен ъгъл. Нея винаги я е имало и ще я има. Винаги едни са били властни, други са били мъчени. Любовната лирика – също.

Дърво да беше,
във гората да си щеше.
И въздуха чист, и водата,
и бракониерът с брадвата.

Места харесвани, познати,
неведнъж от нас посещавани,
плажове горещи златисти,
хотели уютни, чисти.
игри водни, интересни,
забавления весели, вечерни.

1. Свободата е на върха на ножа,
размазващ масло върху филия;

Съдният ден е -
грехът да не може и