Какво е туй, което днес е сторено?
Попитай ти прасето коледно...
Един се ражда, защо умира то?
Попитай ти прасето коледно...

Не искам само ехо да откликва на гласа ми и да изкачвам стръмните склонове на живота сам. Ако в мене не познаете този който ви праща, как ще ме следвате и къде ще вървите? Кой ще ни покаже в бурите житейски как да запалваме фенерите на нашите души, ако не Той?

По БНТ-то родно показваха наскоро
филм български, направен не толкова отдавна –
на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.
Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.

Задруга на фалшивото е в ход,

Денят в този тънък крайчец на ноември
мирише на индрише*,

П*аризите там
си къща съградили,
надграждали...
чудесен град сътворили.

Вълнуващ е декември.
Ден рожден е втори.
Св. Николай поднася ни шаран.
Жадните за знания,
завихрят голям купон.

Технологиите съвременни
визуализират на дисплея
на джобния ни телефон,

Казаното отлита.
Кой чул, чул.

В общата помийна яма
място за акъл тук няма.
Пооформени са всички
мънички добри душички.

Как се пише, как се рисува...
без кафе, напитка горчива.

Детският свят не пренуден
без заобикалки, без задни мисли,
без кроежи коварни,

Сърцето избира,
разума решава.

...И като ожадняха,
подириха Исус и учениците му
извор, но беше затлачен.
Тогава Учителят
простря ръка и прочисти,
та рукнаха струи бистри.
И като отпи,
обърна се към учениците.

Тънка ивица суша свързва
града с континента.
По средата вятърна мелница,
символ на града древен.