Видях я и нещо ме сви под лъжичката. Моментално се влюбих в нея.

Търся аз една загадка. Как така се получава, че радостта ни е кратка?
Може би не сме готови ние, или щастието, то самото ни завижда?
Някой умник е казал: "Търси и ще намериш" -
но как се търси нещо, което в теб е скрито?

Стълбата бе подпряна на стълба и отгоре на всичко някакъв младеж връзваше някакви кабели.

Хората говорят, че преди двеста години е живеел велик композитор и е създал велика девета симфония. Говорят, че той бил глух.

Не забравяй утробата, от която си излязъл!
От рамото си не отстранявай ръката, която те е хранила!

Къ-кът-кът-кът-кът - зова снежните кокошки,

Първата любов е като онази любимата ти чаша, която се счупи. Онази чаша, която първоначално толкова ти хареса, че започна всяка сутрин да си правиш кафето в нея, която стана част от ежедневието ти и на която лека-полека спря да обръщаш толкова внимание, но все пак всеки ден използваше.

Във дън гора сред млади трънки,
внимавайки за свойте гънки
и пазейки ги от бодлите
завити като на орлите

Макар и с голи кълки на акъл,

Тя пристъпи гордо...
върха да стигне
жадува неизменно.
Върховете, затова са върхове,
високо издигат,
своите светове.

Журналистка пита майката на помощник-капитана на кораба "Галакси Лидер" как се е чувствала през тези 14 месеца.
Аз съм майката.

Две снимки ми припомниха за хората, живяли в моя блок срещу хотел " Хемус". Улица " Крум Попов" № 77.

Вятър вее в седем - осми,
от носа си скубя косми.
Туй дали не съм го писал,
че в забрава съм накиснал

Йоане, Ѝ(з)род

"Бог е милостив", ("Божа благодат").
Празник, на св. Йоан Кръстител в чест
и на вси Ивановци безчет.