Щастливи са си, ей така,
листче и молив, и поет.

Отишъл внука на дядо Йоцо на село за лятната ваканция. Огледал чукарите, чул птичките, усетил аромата на прясно окосена трева, па възкликнал на дядо си:
- Дядо, дядо, вижкакви красиви скали!

XXVII

- Трябва да ги чуеш! Небето е като разбунен кошер – тонът на Уриил съвсем не беше уважителен и спокоен.
- Мислиш ли, че не знам? Нали и аз съм тук? – укорително го погледна Михаил.
- Виж ги – сякаш са глухи и слепи. Те не ни чуват.Нито наставниците си, нито ангелите-хранители. Тук са, а не помнят нищо, сякаш някой за една нощ е изтрил всичките им сетива. Господ знае ли? Уведоми ли го някой?

Юни, втори, отекват пак сирени,

Помнеше точно кога го купи. Огромен бял мечок със сини очи и червена панделка около шията.

Прощавай, Христо!
Днес честването в София отпадна.

За девойката от плажа
днес аз искам да разкажа
и във няколко куплета
мислите и́ да покажа:

Прекрасна е и в съня си. Гърдите и’, нито огромни нито малки, плавно и ритмично се повдигат възбуждащо. Леко наклонената надясно главичка, ми даваше възможност да наблюдавам красивото и’ лице. Чипото носле и’ придаваше невинно детско изражение. В един миг, като че ли слънчев лъч озари лицето и’, усмихваше се в съня си. Това определено беше добър знак. Стресът я напускаше. Беше така... със поглед я поглъщах.

Глава 4
— Ето я — казах.
— Портата е отворена. Влизаме ли?
— Хайде.

Автор: Марта Маркоска, Р. С. Македония

Ние сме като звездите,
които падат
в собствената си гравитация,

XXVI

Рамус се вслушваше във все по-равномерното дишане на Радея. Беше се свила до него, а той беше подложил ръката си за възглавница под главата ѝ. Все още от време на време прохълцваше, но с времето потъваше все по-дълбоко в дебрите на съня.
Скривалището, в което ги бяха приютили беше нещо като мазе с малка ниша до основното помещение. До него стигнаха по тесен задушен тунел, но в помещението въздухът бе чист. Явно се проветряваше отнякъде. Рамус нямаше време да види от къде, защото вниманието му изцяло бе погълнато от младата жена до него

най-гръмко плаче

Живеем като Бройлери щастливо
с осигурена денонощно "Евро - светлина"...
Че някой постарал се е грижливо
да разполагаме охолно - с коли, екскурзии, храна, вода....

Деца, деца!
Вий цветът сте на света!

Имах във Балчик съседи:
Баба Бистра, със син Енчо.
Той от работата бяга,
като куче от тояга.