свѝше любовта животрептѝ

Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувствам неудобно, особено, ако в това преживяване участват и други хора. А тези, които имат влечение към екстремни усещания, никога не съм оправдавала. Моят личен страх не ми е позволявал да

БО̀ЖЕ - предадат

Лятото със скок навлезе.
Няма шега.
Захлупи ни екваториална жега.
На сянка пием си кафето,
под климатик се пъхаме в леглото.

На път съм аз да издивея-
главата ми не ражда грам идея!
Ще пална следобяд колата
и с гадже ще отпраша към гората.

Имаше песни омайни,
възхваляващи бъдното...
Лили изпя във България
"Сън ли си?"...

човек престава -

Всеки си има свой край на света. Определен по неведоми пътища, но твърдо установен и очакван. Дърводелецът Боцко беше определил своя край на света за 28 октомври 2022 г. Някъде беше чул или прочел във вестник, че тогава ще дойде краят на света и беше повярвал в това с цялата си душа. Беше си приготвил прекрасен ковчег от качествена борова дървесина, открадната от фирмата, в която работеше. За съжаление във фирмата се оказаха много вярващи в края на света и тя фалира, защото всички „вярващите” постепенно развлякоха подготвените за мебели дъски, за да си правят ковчези.

Сутришното слънце напече извитите дървени стъпала, украсени от двете страни с цъфнали мушката и богородички в пръстени саксии. Младата жена излезе от красивата старинна къща да ги измете, а когато резбованият чардак спуснеше над тях следобедната си сянка, щеше да ги полее обилно с вода от кладенеца. Свекърва ѝ погледна през прозореца и извика със строг глас:
– Ходи ли при кравата и телето, снахо?

А тя вървеше срещу слънцето, обичайки.
И същността и цяла беше от Любов.

Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.

След едно двайсетина години
(почти съм сигурна, впрочем)
ще ти се прище да ме видиш
и ще бъдеш на срещата точен.

човешко око̀

Моля те, не ме догонвай!
Моля те, не ме моли!
Моля те, не ми припомняй!
Моля те, не ме вини!

Без мечти е тъжна скука.
В проза думите редиш.
Любовта ни се пропука
и сама ще продължиш.