На майка ми, баща ми
и двете ми сестри


Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не! Две бури са се вихрили тук с онази покосяваща жестокост, способна да откъсне цвета на живота. Да направи така, че небето да потъне в дълбините на човешката мъка. И дните да се задъхат от мъчителна безпомощност...

Усойници-дни,

Когато сееш примирение със Злото,

Лято,

По всички краища, където
дори ухото дава ти,,Заето",
всеки ден се слуша под небето:
,,Густо, майна, Филибето!".

Дали ще се роди отново Гео Милев,
и Смирненски дали ще се повтори,
дали ще се повтори огненият Ботев
или пък сините очи на Дякона.
Дали ще пеем песните на Вазов,
минуващата пролет на Вапцаров,
на Яворов хайдушките копнения,
на Дебелянов майчината ласка.

След слънцето парещо
на родния бряг...
на четири колела
през планинския хлад.

На моят приятел Алби, който не знае, че съм му приятел!

Във Пловдив днеска е осмият юли!
Във Варна, кой юли е, няма значение...

Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.

Корените на старата липа бяха надигнали няколко плочки. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си още преди да почине Геновева. Половинката му го упрекваше с благ глас когато ставаше нощем да разхожда Мечо. Рунтавото куче винаги бе готово за разходки и само го чакаше да обуе обувките си.

Спуснал се по косите
ледени на планината,

любовта роди света и с

В този ден, в това жарко горещо събитие,
се паркирах в градинка с алейки и светофарчета.
И, поседнал на пейка, с бутилка затоплена бира,
с уста си подсвирквах две-три ноти попарени.

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

надежда
сила
студена
последна крепост

Днес говорят за мира,
утре точат секира.
Светът готвят за бой,
дали това може да е,
края на човешкия сой.

Легендата разказва, че през 15 век Йоан Влад III Цепеш или Дракула, превзема Русенската крепост и освобождава града от турците. Именно в крайдунавския град воеводата проявява за първи път легендарната си жестокост, като набива на кол множество вражески войници, дръзнали да се изпречат на пътя му. Тук обаче възниква въпросът - как негова милост успява да премине Дунав, който на това място е доста широк, без да бъде забелязан от врага?