В

Дедо баба е унождал,
нежно хич не е подхождал.
С челяд пълнил одаята
да работи по полята.

Кажи ми: До утре!......Ще чакам с надежда
че утре ще бъде по-хубав от днес.
Чудесата се случват случайно неканени
стига да вярвам до сетния час.

Проблем ли днес, труден изскочи,
решението му, нека не те мъчи.

Притварям очи. Комшийският пес ме зове с настоятелния си мъжки лай. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. От какво е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ.

Днес „пантера черна” ловува,
пусната, от някой в гъстите гори.
Утре, пожар бушува,
не дай бог, някъде гори

Кой педалите натиска
кой насочва руля,
кой по улея се спуска,
кой по вълните тича?

Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето. Помнеше, че погледът ѝ още при първата им среща открои следите от набодените със спринцовка малки крачета и как веднага осъзна, че това беззащитно същество се нуждае от много грижи. Ядосваше се на забраната да научи подробностите, които бяха наложили лечението, а това я караше да се чувства твърде разтревожена и безсилна при всяко неразположение на десет месечната Пламена.

към съвършено общество

Защо се вплитам в тая кошница?
Защо не ща да съм невидим?...
Защо едно човече днес ме гложди
за свободата - да е видимо?

цари. ЛЮБОВ

Любовната игра е сладка, докато любовта е кратка,
тя е тайна хватка, хваща ясно на място тясно!
Играта кратка свършва с марша, Менделсон и Вагнер,
танцуват влюбените двама, е сякаш голи са заспали на дивана...

Пробваш дълго да си млада.
Да те моли мъж красив.
Със сълзи юнакът страда -
с поглед лъжеш го свенлив...

Юлският северен вятър
обрули още зелените ябълки,

Във Пловдив и Марица свърши.
Не съм с чадър. Не съм на гарата.
Пресъхвам с вентилатор вкъщи...
И пуша евтини цигари.