Животът -

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

кръстосани
нещото и
нищото
се пресичат

В кошмарни, зли и безпощадни дни
Животът ми издишаше умора.
Усещах на капана му затвора,
а исках всичко да се промени.

Морският бриз раздира
шал фееричен,
в слънчеви лъчи облича
форми перфектни.

Баща ми вече го няма.
Когато си тръгваше
толкова малко остана
от предишната сила.

Овощната и гледана градина
се изостави и съвсем червяса.
Стопанинът щом тръгна за чужбина
и гроздето без пръскане тревяса.

Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Автобусът познаваше добре този път, но се запъхтяваше в завоите. Може би от това, че е вече старичък или защото се чудеше накъде е тръгнало това девойче с пътната си чанта.

Далечен лай, угасващи фенери,
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.

Не посягай към звездите,
трептящи в мъглявините.
Сигналите им улови,
сигналите, осветяващи
нашите души.

Празнувайте, празнувайте сега.
Вратите са отворени за всеки.

Гларуси гълчат
Голямата мечка

БЛАГОсловена

преваля ден минава нощ
и само бухалът със мен
мълчаливо още гледа
как охлювът на времето
оставя сребърна следа
добре дошла в очите ми, мъглявина

Откъде дойде -
рижо и рошаво -
клепоухо кутре?
В празното кафене
легна в краката ми.
И ти си Божие създание,
рижав и рошав приятелю -
не разбираш науките,
нито изкуствата,
но вярваш, че има в човека

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Аз съм твоето светилище,
ти си моят престол.