Възкачила се блондинка
по стъпáла, кат за снимка.
Попривдигнала полата,
и подбелила бедрата.

Животът е сянка.
Миг.
Отблясък.
Трепване на пламък в буря.

Път планински, завой след завой,
разстила се пред нас,
широтата на родопския край.

И утрото няма да изгрее в чистота,
а в разпадаща се сянка

не е в поезията, която преминава граници

може

Тъгата хвана здрача под ръка
и се качи
във лунната каляска,
загърна се
със звездния му шал
и се отпусна
в нежните му ласки.

Две сърнички и аз, и измръзнал врабец
сме на фона на късен следобед.

Цяла нощ пътували,
сияйни слънчеви лъчи,
политат първо към небето,
се плисват със замах в морето,
стигнали земята,
усмихват на хората лицата.

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Винаги, когато завалеше сняг,
баща ми разказваше приказката за желанията:
зимата идва,
а те нямат нищо...

Какво спечелих
от борбата с думите?

Тръгна Ежко из гората
да събира сред цветята
горски ягоди, къпини
за дечицата да има.

Никога не съм била от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми поглед ли го прави?

Във вода светена ли,
свещенослужителят
те изкъпе...

Там на горската поляна
срещнали се две мецани -
Баба Меца Краснолика
и Мецана Преструвана