Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Вселенските
величествени
вибрации
звънят

Там, близо до пътя, на ската,
Родопа е планината.
Сякаш от земята са никнали,
гъби съшински, но... каменни.
Игра на природата, феномен е тоз,
или творение на „майстор” виртуоз.

– Госпожо Майер? А, ето ви и вас!
– Да, доктор Краус?
– Той ще се оправи, госпожожо Майер. Брат ви има няколко дълбоки рани, счупени ребра, изгубил е много кръв, но състоянието му е стабилно. О, да, и двата му крака са счупени! Но операцията мина успешно.

Въздухът трепти.
Живакът ту скача,
ту надолу лети.
Напрежение задъхано,

И не, че вървим със големите...
И не, че в играта сме пешки...

На 16-годишния Даниел – помагач
в гасенето на пожара край Сунгурларе

Той се представя смутено
с малкото име – Дани.
Чувство на съвест вродено
има. И знам – ще остане!

- Опитът ми е голям,
специалист съм аз и знам
лекове и сто илачи.
Я да видим що те мъчи.

Страхът се надига като мъгла,
плъзга се през вековните
зали на времето със шепот
на древни думи, които не се
чуват от живите, но проникват
в душите.

Надеждата — като последния

Китното село родопско,
на Момчил юнак името носещо,
сега дом на магията дало.

(Rock Ballad)

Like a bohemian, lost on the tide,
Like a firefly with no fire inside,
Like the wind through hollow bone,
Like a love that’s turned to stone.

Сърдито е, отгатвам по гласа му.
Връхлита потъмняло от тъга.
Опитва се да пропълзи до дюните,

(Из цикъла „Кафенето на последния етаж“)

Стари къщи олющени,
с дворчета сбръчкани,

Имам думички за казване, ала те са празни...
Имам и мълчания, които нямат обяснение...

"Смъртта разпитва вече кой си"

Кръстьо Раленков

Защо ѝ е на нея да разпитва,
когато даже отговор не чака.

Броени минути само
и довиждане казвам на морето голямо.
Топла милувка - вода солена,