...посъбрах ти нещата, невернице.
Тази вечер си стягай багажа.
Хващай пътя - не си ми потребна,
само ядове ми създаваш.

Ако си мислиш....че по-велик си от Живота
и можеш да го надхитриш...
иди ей там.....надолу край реката....
главата ще склониш и се смириш.

Бе лято, август, зряло зрънце...
Не знаехме по този рът
дали душите ни са слънце
или са паднали по пътя...

Момичето с божурите
отдавна се усмихва
само в сънищата си.

всяка Мария -

Думите впиват харпуни в сърцето
медузи желания нежно ме парят

Беше отданна когато чух дефиниция на професор по право на една от лекциите му. Не без чувство за хумор и едновременно с това много точно формулирано, той казал следното:
„Право е всяко Криво, защитено със закон“.

Избраница Божия, път в Светлина,
Надежда за тъжни и нищи,
събрала си мирската мъка в сълза
и болката в тежка въздишка.

Когато се превърнеш в еквивалента ТРИ
значи си загубил автентичност ТИ!
Ще играеш по свирката на някой СИ
ще пееш и ще плачеш а сълзи ще ръкопляскат, бис!

1.
Със стоманени нокти и хиенови лапи
неврохирурзи ме разкъсват със радост.
Животът ми е на прага на параноята –
но кой ни брои – лудите на новия век.
Отвсякъде ме заливат съобщения,
едни и същи, няма поне разнообразие -
кървави мъчения, изселени, бодлива тел,
невинни, изнасилени, погрешно убити,
погребални клади от политиците,
но кой ни брои – лудите на новия век.

Погледът...
Съзерцаваща панорама,
колоритна есенна картина.
Пътеката...

Загряват ми компютрите
и телефоните, и

Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена.

Постепенно ние оживяваме
бомбардирани от думи и от чувства
и се свиваме отвътре леко спихнали,
във поезията търсиме изкуство.

да се обѝча -