Празно е. Не сънувам. Или сънувам, но не помня. Понякога не мога да различа случилото се от онова, което се е разиграло в главата ми. В нея или е много спокойно, или пренаселено.

Денят сладнее като лятна круша,
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.

Петима злодеи
нахлуха в музея.
И всичко до шушка
от него обраха.

Понякога се случва да останеш сам...
Напълно изоставен....
На барикадата - почти като Йохан....
Но щом си още жив и здрав - стоиш изправен....

Глава 5
Бавно, много бавно прокарах черния молив за очи под долния си клепач, за да подчертая извивката.

Ако някой ден небето падне,
и слънцето се нажежи до бяло,

XXX

- Какво има? – сънено се протегна Ел и се взря в мъжа, който се беше изправил и подобно на диво животно се вслушваше в тишината, която беше пълна с неуловими за ухото на младата жена шумове.
- Нещо става. Трябва да изляза, но ти остани, тук е безопасно –целуна я и се приготви да тръгне.

... и се наплисках отново обилно с вода, явно още не съм се събудил.

роза -
сиреч -
зора

Усещам, че настъпва промяна, промяна безвъзвратна. Сутринта, така бързах да стигна езерото, а ето сега ми се иска пътуването да не свършва. Беше интересно, стана забавно, като че ли вече и интригуващо.

Ти не можеш да заспиш.
Във леглото се въртиш
и ме молиш за съвет?
Твоята молба ме трогна.

По незабравимата народна песен на Костадин Гугoв "Зайко Кукурайко"

Тръгнал ми е Охлю,
охлю малък Бохлю,

XXVIII

- Майко! – Рафаил коленичи в нозете ѝ и подкани двамата да го последват.
- Здравей, Лечителю! Добре си дошъл! Винаги се радвам да те видя.
Гласът ѝ беше като майчина милувка.
В очите на Уриил имаше сълзи, а Луцифер галантно целуна върха на пръстите на ръката, която им беше подала.

в
една страна -

Трябва ми едно море, където да се върна,
Трябва ми едно небе да полетя,