не по Чудомир

     Беше преди време, преди мно-ого време, водех се все още млад специалист по електроника, когато ми натресоха развой на уред за чужбина. Ама не тая, нашата си чужбина, ами лошата, западната.

Една любовна история
няма как да се превърне
в една история на любовта.

Небесен гръм пространствата пропука и размести. И сякаш през отворената цепнатина се роди небесната дъга, сияйна и омайна – едно необикновено Рождество. Дъждовното небе с невинността на детски поглед се усмихна, захвърли мрачния си вид. Сега самото то не може себе си да разпознае,

Този разказ е криминален, но доказва, че не винаги нещата са такива каквито изглеждат...и зад ужасното убийство се крие човешка драма

...твърде дълго
живея във сумрак.
Подчертавам -
при нощен климат.

Усещам есента, че приближава
по уморените криле на птиците.
Усещам я по тишината, която зрее като плод.

В Пампорово е тази игра интересна.
Спуска се, изкачва пътеката горска.
Посочени са загадка след загадка,
разгадаете едната, към следващата
получавате препратка.

Всеки ден връхлита ме, като Агрипа,
с тъмното си и озъбено лице.
А аз със твоя меч, самичък,
немощен, отчаян го отблъсквам.

Аз се връщам така,
сякаш не съм те напускала -

Годината еднакво отредила
по време синовете да царуват.
До тридесет и първи ден броила
и знаела – по братски ще пируват.

Да надиграе съдбата,
това е на всеки мечтата,
да я победи във битка,
да яде тъй вкусна питка.

Слънчев лъч се в стаята прокрадва,
игриви зайчета по възглавницата рисува,
гъделичка спящото носле,
на малкото момче.
Отваря то, мигащи очички,
протяга отпочинали ръчички.

Ушмивката не е
броят на жъбите

Последни късове от лятото смокиново,
с пълни шепи пият сетивата.
Настъпва боязливо есента...

Най-южния това е
град български.
В Родопа планина закътан,
смокини сладки зреят...