Когато е любов,
ще проличи.
Дори и без кристалната пантофка.
Сега, обаче,
търся оня принц,

Бял бор до ела се извисява.
Сутрин пръв слънцето поздравява.

Щура се щурче щастливо
в щайгата сред сини сливи.
Зърна го врабче кресливо,
вместо него, клъцна слива.

с (не)очакван край

Някога, когато можех да броя само до десет,
и не можех да казвам "лъ",
всичко изглеждаше толкова лесно,
дори приятелството и любовта.

мимът

Аз крача напред по широка пътека.
Пътека широка и стръмна, но лека.
И чувствам се сякаш съм в приказна зала,
която природата в мир е създала.

Други да му мислят,
що съм тук дошла,
щом натам прелистят,
реката придошла.
***

Тъкмо свикнах с жежките му дни
и вкусът му сладко меден
заличи си всичките следи.
Тръгна с гръм сърдит и начумерен.

В тази къща прибрала от милост на топло несретата,
нито своя, ни чужда съм. Нито гост - дошъл отдалече.

Потънал сумрак.

Днес съм на малка операция.
И всички страхове неземни
ме хвърлят в кратък размисъл,
с какъвто аз съм неразделен.

Всичко има свое време -
недоизпетите съзвучия
възлите от спомени,
забравените редове,
които някога написахме.

най-щастливите

Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла – добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.

Вековни гори иглолистни,
козя пътека,
долини каменисти.