Д~алечни, древни времена
-човеците живеели на племена
-болка и те имали, не на шега
-и така, та досега.

Една камина. Късна вечер.
Отпивам топлина и вино.
И пеперуда ще просветне.

До Гай Юлий Цезар
Заявление
Цезаре, учтиво Ви моля да ми влезете в положение да уредите следното: факт е, че семейството ми е принудено да живее в проходна стая вече девет години. Както знаете, заемам висока позиция, уморявам се на работа, но нямам възможност да си почина у дома. Същото важи и за съпругата ми - тя работи в Отдела за римски изкуства - и за пълнолетната ми дъщеря, която се готви да постъпи в Училището за бъдещи матрони.
Моля Ви да ми помогнете да си осигуря отделен апартамент.
Марк Юний Брут

Потопена в морето
чувам само вълните.

С очи – звезди, с коси – блестящи, гъсти
е българката – единствена в света,
с шевици, везани с чевръсти пръсти
и надарена с рядка красота.

От слънце огряна,
златисто есенна гора,
пътека стръмна,
сребро носеща скала.

Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът-камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила

Грозде смее се на чушка,
че препичат я на шпор.
Пламна кривата и дръжка,
почерня като миньор.

Цветове, цветове, кой да избереш...
Тук само се спираш, на кадифе зелено,
зелено или червено
и чаша кафе, прясно смляно.

Душата ми се усмихва, когато пътувам в своето детство, защото знае, че ще бъде нахранена с чиста любов. И всеки път, когато си казвам, че съм разказала всички слънчеви спомени от детските си години, съдбата ме опровергава, поднасяйки ми толкова сладък, пълен с обич и красота миг, че грабвам лаптопа и го записвам, за да го хвана преди паметта ми да си е направила нова шега с мен и да го скрие някъде далеч.
Когато идваше краят на август, баба правеше компоти от черни къпини.

ВЛЮБЕН ПЕСНОПОЕЦ
С огнен чар стоиш пред мене -
истински сега съм жив!
Чувствен облак ще ни вземе -
път рисуваме щастлив...

Аз дойдох с разрязани вени

Една злина се ражда от злина.
На всичкото ни сполетя и тази –
безлюдна става нашата земя,

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Децата са благословени
светещи капки,
плодоносен дъжд

Днес бях на малка операция.
И всички страхове неземни
ме запокитиха във размисъл,
с какъвто съм си неразделен.