Ръцете на баба отново закърпват деня ми
и бавно утихват след детските ми игри…
И точно когато в очите пробягва съня ми
ръцете на баба пак благо докосват съня ми…

Майко на майките,
болка от моята болка –
моли се за нас!
Обич си в моята обич –
иконостас!

Потискам
шумния звънтеж на мислите.

Как бавно, розовият цвят разпуква,
тъй чувството красиво се поражда.

За моята първа среща с Алиса няма да ви разкажа нищо, защото нищо не се случи. Аз я заговорих, но тя само ме гледаше някак си високомерно.
„Хем грозна, хем надута“ – помислих си аз и отидох да се къпя.

Училище,

Котето Чернушко си живееше в мир и сговор със съседите
Шаро...кравичката поетеса...петльо със кокошката принцеса.
Случваше се често да хитрува .. вътре в шкафовете да мърсува
на поетесата открадна кашкавала....шунката нахапана е цяла.

Там, дето Искърът ломи балкана
окото ми красива гледка хвана.
Къщя накацали по планината

Събуждаш се рано, търсиш...
Търсиш това, което не намираш.
Раницата стягаш,
по света тръгваш.

Намериха го пред вратата на църквата на Ивановден. Свещеникът се надвеси над премръзналото момче смутено.
-Мъртво комай ми се вижда – поглади посивялата си брада.
Внезапно то отвори очи – яркозелени, с точици около зеницата, като на тигър.
-Вай, шейтан – уплашено извика попът, прекръсти се и се огледа.
Хората се дръпнаха назад.

вдигни това мълчание
ятата му ще кацнат на червените покриви
и ще отлети есента на този ден

Светът расте. Светът се развива и се променя. Скоростта с която протичат тези процеси експоненциално се увеличава. С други думи ускорението на растежа от първа степен преминава във втора и така, не се знае до къде ще стигне. Ако това е желан процес от мнозина, дали е толкова естествен за самия свят?

Който не е опитвал домашни сушени смокини, нищо не знае за зимното удоволствие с аромат на лятно слънце, любов и плодова сладост. Всяка къща на село имаше своя рецепта за приготвянето на това уникално лакомство.
Баба беше с предимството да има верни помощнички в лицето на мен и сестра ми. Щом пристигнеше септември, идваше времето да се сушат смокини за зимата. Дядо донасяше с големи торби от полето позасъхнали вече смокинки, попрезрели, но изключително сладки.

На морето лятото какви ли не има,
кифли и батки и хора забавни,
всяка вълна мощна реда си чака,
има динамика скрита навярно.

Към центъра-
празно купе
Продължавам-
напразно...