Дълго заседават маститите автори,
произнасят присъди над Словото –
този писател добър е, онзи не става.
Слагат твърди оценки и категории.
Мигаме ние, тези, дето не ставаме.

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?

Вървя по лунната пътека.
С мечти животът е огрян.
От тях извайваме човека -
за обич съм от теб избран!

Няма време
да дреме
нашето племе -

да лъжеш - вече

Преди повече от сто лета...
Време и бурно, и спокойно,
откъм посоката, която
изпраща слънцето,
топла светлина,
никнало това огромно
кичесто дърво.

Ш~епа вода.
Е~дна глътка само,
п~овече от океан дава,
а~ко навреме идва.

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Не се канете, ръце,
и не се страхувайте!
Докоснете се!

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.

В хаоса ражда се реда- в мрак се търси изгрев.
От минало се тръгва в бъдеще- с ВЯРА, вижда се отвъдното.
Семе носи нов живот-воля се изгражда със ЛЮБОВ.
С болката върви се в зрелостта, с НАДЕЖДА стига се до вечността.

Уют средновековен,
дъх модерен,
ръка си подават,
сред гори вековни,
там в град Елена се срещат.

В отдиха ми, с клюн на врана - щекотлив,

На родителите ми

Не затворих прозореца,
духна вятър и разпиля
недовършените ми строфи.
А на устните ми горчи
само чашата с вино.

творец е всеки

Думи
Как искам пак да се завърна
във всяка дума, казана от мен.
Но думите са като бързей.