Любовта е чувство величаво!

Голямата река кротко се лей,
кораб сирена надува,
родният флаг се вей,
Балканът снага издига,
тихо шуми зеленей.

И радостта, и тъгата,
поднася ги съдбата.
Мъка ли дълбока,

Локомотивът, трака-трак
на гарата ще бъда пак.
Тебе чакам без търпение
да те зърна с умиление.

Облаци скриват гората,
езерно мълчалива е водата,
влюбен привкус - усмихнати лицата.

Скочихме в дупката и тръгнахме по един дълъг тунел, който ни изведе в ресторанта на някаква почивна станция, където седеше една царица заедно с нейната свита от грации – всички червени и силно изгорели от слънцето.

Като балонче

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.

Над гората облак тревожен.
Притихнало, разбунен,
своите обитатели тя прикътала.

Това е историята за обичта на една крава към своя стопанин и на него към своята мила работница. Разказа ми я една старица на спирката на автобуса през зимата, докато чакахме превоз до селото. Студът се промъкваше като шейтан през дрехи, шалове и обувки, та имахме нужда да стоплим с нещо душите си. И баба Мария не издържа.
-Гледам, че има още време до рейсо, па да ти кажам нещо, оти много ми е мен на душа.

Вискяр-невисока планина.
Разстлала своята снага,
облечена в зеленина.
Живот дала на китни села.

Вискяр-невисока планина.
Разстлала своята снага,
облечена в зеленина.
Живот дала на китни села.

постигнатото

Блести коловозът в поройния дъжд,
в мъглата стрелките се втурват.
Студено е. Кой ще те стопли с дъха?
Далечно е. Кой ще те чуе?

А тишината бавно
капеше мазут
по лактите на