По стъклото се стичат ръждиви сълзи
и прокарват неравни пътеки,
небосклонът намръщен и мокър пълзи
в тишината на сивото ехо.

Единствено дланта
ти докоснах.

Коминочистач се престраши,

Пурпурната луна,
с пълно лице,
изгря и озари земята.

Тя стана свидетел

Думи върху нотите танцуват,
забавляват и вълнуват,
в душата желания посяват.
"Хладните ти нощи,
кой да стопли...
Кой владее твойте мисли..."

Всяка нечия любов е магия в строфа
дочуеш ли- обичам те? Всичко става ясно!
После идва кратка фраза за изказване
сърцето с думи се обажда-обичам те и аз-признавам !

Траки, българи, латини,
в този край суров
планински са живяли.
От времето на цар Калоян,
дали френския рицар Сен дьо Бьов,
или Бововци - род български,
името му дали... легенди... легенди.

Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти.

Ако поетите престанат да творят
и слязат от небесната си стълба.

Жълтее

Искам аз сега,
екзотика една,
с теб да споделя.

Веднъж отидох на вечер, посветена на рано починалия талантлив писател Б.Б. На първия ред се бяха подредили група литературни критици, които нервно прехвърляха листовете с предварително приготвените си речи. След доклада за Б.Б. дойде ред и на критиците. Първият започна:

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

В очите на живите
сълзят звезди.
Наближава задушница.

„Страшният съд винаги идва.
Обикновено на крилете на ангел, готов да изтърпи греха на предателите…”

Вие плакахте ли, господа министри,

Огнени проблясват залезите,
ту се скриват зад близкия хребет,
ту отново изплуват.