есенко милна

По бялата стълба на моята мисъл месецът слиза и с крак върху стремето чака мига на своето тайнство магично. А там под листата на тихите нощни дървета съзирам неподвижната сянка на влюбени, притихнали в своята страстна целувка. Под дълбокия поглед на месеца, тя също бленува за път и за щастие. А месецът

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Твърдоглавият козел,
търкайки се в мен,

Често си мислиш, че твоят Живот е объркал
пътя, а той всяка стъпчица е подредил.
Знаеш късмета ти, че е на сметище хвърлен,
но ще научиш за теб, че го е съживил.

Да съм приземена
и да знам, че не съм
от този грешен свят,
че вечният ми дом е необят
не ме прави нито силна,
нито смела, прави ме човек.
Майчица обичаща, обичана,
пред раздялата неизбежна
безпомощна, безсилна.
А понякога ... и сломена.

(споделен от Перуника Майска)

За разлика от повечето хора, Перуника Майска не изпадаше в паника при вида на всяко жилещо насекомо, така че когато преди време на терасата й се завъртяха две-три оси, тя само им помаха дружески с ръка и ги насочи към отсрещния дъб.

От праг на праг,
подскача реката,
блести на слънцето,
на „Осъм” водата.

Аз си помислих, че щом ще нападат нашата армия, ще се включат и страните от НАТО, ще има самолети и танкове и ще бъде много интересно, макар и много опасно.

Луната ръмжи, без да пита,
и сутрин потъва из плявата.
Отвсякъде звуци долитат, -
Керанова, Рупкина, Дявола...

Полумрак още се стеле,
по магистралния мокър асфалт,
светлините подскачат,
скоростта увеличават,
бързат да стигнат...
в две красиви очи на блеснат.

Често си задаваше въпроса: дали пък всичко преди нея вече не е написано? Дали сътвореното от нея днес не струва и грош? Ако е така, кой ще и го каже, че да вземе да изгори черновите и да изхвърли всички писалки по дявола! Знае ли човек – може пък Пегас да е презобал от умни творения и да се задавя вече от словесния овес? И не иска повече.

МОМИЧЕ СРЕД ОКЕАНА
На белия лист те рисувам.
От думи извайвам портрет.
С очите красиви флиртувам -
от порива страстен обзет!

Лековерни, тънкокрили
облачета лениво отстъпват на изток,

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка

Настъпва бавно сезонът есенен,
узряли ниви, самозапалващи се треви.
Горите задържат още цвета зелен.