Години, години,
зелени години...
дъжд от младежки мечти.
Чадър един от дъжда подслони ни,
остави рани дълбоки,
в нашите още незрели души.

Във времена, когато най-търгува се лъжата
и истината рядко някой даром я поглежда,

Става дума за Страха от смъртта.

Някои ще кажат, че той не подлежи на дебат, защото е безусловен. Според други това е една непозната категория и те не знаят какво е да се страхуваш от смъртта. Веднага искам да уточня, че тук не става дума за непосредствения страх от смъртта, за Страха от опасности, който засегнах в началото и който поставям в категорията Биологичен страх.

В тъмна нощ
или бял ден,
седиш и мислиш,
думаш и гниеш.

Събудено, свежо утро попътно,
малко на запад, после на север,
целта е една, по - скоро
да мием под върха.

Излей душа в душата ми...животът е непредсказуем
и рядко срещаш в пътя си.. човек с душа и влюбен.
Времето лети...Животът ... диамант и режещ някога..
въпроси ти задава всякакви .....и продължаваш някак си.

"Ако се направиш на агне,
вълкът ще те изяде".

българска поговорка

Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус.
Готов е да ги глътне на закуска,
заставайки пред тях. Тревожен трус

В гънките на "бедрото",
на ботуша апенински,
единствена в света
е Венеция със своята красота.

хладината

Болката
не ни убива.
Не и тъгата.
Нито самотата.
Стига в душа изтерзана
обич още да мъждука.

Преход към Социалния страх

Дотук нещата все още не са придобили необратим характер. Суеверията се превъзмогват, мечките берат глогинки, вълците биват опитомявани като кучета, а и най-тъмната нощ винаги отстъпва място на светъл ден. Но какво се случва със страха? Изчезва ли напълно, или семенцето му, посято в нашето подсъзнание, чака удобни условия, за да покълне и да се развие в грозен, бодлив храст, който да ни обвие отвсякъде с трънливите си клони?

Запустяло село – прашни празни улици, В него слиза само за малко планинският вятър. И като се увери, че няма нищо интересно, бързо си отива, оставяйки го на произвола на съдбата. Просъхнали дървета спускат счупени клони към земята, сякаш да

От днес започвам публикуването на едни мои размисли върху Страха.

Биологичен и Ирационален страх

Страхът е категория, колкото полезна за оцеляването, толкова и вредна, тъй като блокира действията и възпрепятства смелото развитие на вида. Той е една от най-противоречивите човешки и въобще биологични категории.

Там горе, на хълма,
на високото искам да стигна.
При нозете на Бога –
оттам да виждам далече.
Под това синьо небе –
като очи на момиче.

Пълна е залата голяма,
приглушена светлина.
Тишина, погледи
в сцената отправила...